:) моят блог за поезия, мисли и копнежи, романи, и мечти!

&&& НА 31 &&&
Намерихме се толкова случайно,
като два охлюва,
полазили върху 2 череши от различни дървета - незнайно.
Виждаш ли картинката отдолу, и ние сме така...
Аз искам заради теб да прелетя света,
да сваля звездите, да пребродя цялата гора,
и ме спира само доказателството за твоята любов
и липсата на солидна пара...
А ти не си мръднал от мястото си, само с телефон в ръка.

И ето, стремя се всеки ден да те чувам,
да ти покажа колко от прегръдката ти се вълнувам,
че от чувствения ти мъжкарски глас ми омекват коленете.

И аз винаги се приближавам към теб, изтягам тяло до пренапрежение,
с желанието да достигна до твоето телосложение.

Но не, поставяш си ти своите мъжки блокади,
като ми казваш че си стар за да обичаш
и опитите ми да ти се харесвам правиш на детски тиради.

Искам да се виждаме и пак и пак и пак,
но първо желая да премахнеш от себе си всичките прегради,
които и досега са те превръщали във пустиник рак!

Съкровище,направи и ти към мен една крачка, за любовта,
не виждаш ли че само аз се протягам за да целуна ръка?

Не можеш ли и ти малко да покажеш че за мен мислиш?
Не съм поискала нещо голямо като във мене да се вричаш.
Уж, всеки ден се чуваме, за големи дела говорим,
но дали се бориш за мен, можем да поспорим!

Просто искам поне един мъж след мен да тича
и както аз обичам и той да ме обича!

Ако и ти ми кажеш не, не ще се мъча повече,
няма да дочакам любовта на малките мъже!
Само ти си уникален, истински и скромен, идеален.
Просто спри да се чувстваш зле, в любовта няма граници и правила!
Всичко заменям, за да те накарам да си с мен сега, не ме наричай повече дете, та аз съм на тридесет и една, момче!

ПС- не ме линчувайте че песента е малко фолк - просто много смисъл намирам вече във все повече такива песни!