2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 3296 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 23.02.2014 14:44
Роден е в Кралство Югославия през 1932-ра, майка му е 3/4 българка, баща му – чист сърбин. Бяга в България на 19, завършва икономика в София и 17 години е в националното радио, където води предавания за чужбина. Скача в киното случайно и оттогава е навъртял повече от стотина филма - тук, в Сърбия и Унгария. Винаги играе твърд мъжага, язди коне и все воюва с някого. През 2010-та взе награда Златен век за цялостен принос към киното, а през февруари чукна кръглите 80. Ето и последното му интервю, преди да загуби любимата си Лиляна.
- Как се чувства един мъж на 80?
- (усмихва се бавно) Свободен от всичко. Нямам началник - никой не стои над мен освен Бог и държавното знаме.
- За какво размишляваш?
- Времето не ми стига да доизмисля всички неща, които ми се мотаят в главата. Не се чувствам самотен и не знам какво е скука - никога не съм я изпитвал на практика.
- Какво те дразни?
- Че езикът ни всекидневно се превзема от чужди думи. Да вземем унгарците например - те още се държат и викат на хот дога "топло куче".
- Коя е най-хубавата българска дума?
- Обич, разбира се.
- В какво е влюбен Джоко Росич днес?
- (смее се дълбоко) Във всичко, включително и в жените. Щом престанеш да се влюбваш, отиваш на кино.
- Слагаш ли си табута?
- Да съм негативен нихилист и да се отдам на общото оплювателство. Мразя го, направо го ненавиждам. Горд съм с живота си, горд съм, че го живея в България - прекрасна страна с прекрасен народ.
- Какво те кара да се усмихваш?
- Когато българи се връщат от чужбина. Все пак има бели гарги! Дано да почернеят и да станат много, защото страната ни заслужава децата й да са тук.
- Как гледаш на младите?
- Младите трябва да се готвят за късмета си, а не да пият бира по пейките и цялата им младост да минава през пръстите - тя е техният трамплин, от който после ще отскочат. Иначе са мъртви. Но всеки път, щом разбера за някой, който се е прибрал с награда от олимпиада по математика или литература, пораствам с два сантиметра.
- Накъде ти бяга погледът напоследък?
- Заглеждам се във всичко наоколо ми и искам нещата да се случват по-бързо - стар съм и нямам време да чакам. Те не се са разбързали, но все пак стават - и само кретените не виждат този факт. Доказателство е киното, което върви заедно с държавата. След промените не издадохме нито един филм, а сега никнат като гъби-трепачи.
- Дай няколко трепача.
- Пазачът на мъртвите - жалко, че режисьорът Илиян Симеонов почина толкова млад. Или Емигранти, Маймуни през зимата, Писмо до Америка, Светът е голям и спасение дебне отвсякъде...
- ...Дебне ли наистина?
- Разбира се! Светът главно е добър - и у нас, и навън, само дето ние неизменно се взираме в лайното. Как тогава животът ни да не е смрадлив? За Бога, хората продължават да се обичат, да раждат деца и да ги разхождат по градинките, които стават от хубави по-хубави.
- Кое е музика за твоите уши?
- Шумът на реката, която се търкаля през планината и после влиза в двора ми в село Бойковец. Напомня ми за моето детство в сръбския град Крупан, където татко беше директор на училището. В задния ни двор също имаше река, а покрай нея минаваше път и баща ми обичаше да се разхожда по него. Веднъж срещнахме много възрастна жена. Татко я попита: „Бабо, какво правиш?", „Гледам в реката", отговори тя. „Що бе, бабо?", полюбопитства той. „Гледам я как тече и ми отнася мъката", бе отговорът.
- Ти накъде би се отнесъл с коня отново?
- (въздиша дълбоко) Ох, бих го яхнал пак през унгарската пуста с чикошите - местните каубои. Те още са там, защото Унгария поддържа един огромен резерват и в него е забранено да се пипа, дори тревата не се коси. Тичат и свободни коне - знаете ли какво е да яздиш и да гониш тези коне? Направо усещаш как онази пословична капка студена пот се стича по гърба ти.
- Мъчно ли ти е за каубоите?
- Няма да забравя първата ни среща, тогава снимах Непримиримите. Идват двама от ония горди идиоти, дето лицата им са като камък, и говорят така, със стиснати зъби (издава си долната челюст силно напред). Режисьорът им казва: „Нека нашият актьор поязди малко с вас", а те обръщат глави с пренебрежение. Качих се аз, тръгнахме. Въртим табуна - ха насам, ха натам - и пукаме с огромните камшици. Слизаме от седлата, а единият идва и ме пита: „Кво пиеш". Е, по-голяма диплома от това няма!
- Коя песен би запял на нов глас?
- Защо на нов - човек се ражда и умира с гласа си, той е неговата душа.
- Връщаш ли се често към миналото?
- Преди време казвах, че човек непрекъснато преследва детството си, но не бях убеден. Сега съм сигурен - най-силните желания са именно от детството, което никога няма да стигнем отново.
- Най-живият ти спомен от него?
- Втората световна война беше невероятен, неописуем ужас. Дори на кино не е близо до истината. Но може би най-живият ми спомен е по-отпреди - един ден, бяхме в училище в родния ми Крупан, влиза учителката в стаята и казва: „Станете!" И ставаме ние, след което тя продължава: „Днес кралицата майка има рожден ден!" Почувствах се толкова горд, че няма как да го обясня на съвременния човек. Аз съм си монархист, но не по убеждение, а просто имам афинитет към това държавно управление. Най-елегантните страни в Европа са монархии. В тях има един особен аромат, едно особено усещане.
- Дай още нещо.
- Имахме един съобразителен бръснар, чиято бръснарница бе точно до реката. Та той топна там една перка, сложи й динамо и при него светнаха първите крушки. Сигурно съм бил около 5-годишен, когато момчетата от махалата дойдоха и ми викнаха: "Ела да видиш как свети, и като го духнеш, не гасне!" Отидох, духах - и не гаснеше (смее се).
Знаете ли, родих се точно навреме, през живота ми се случиха толкова много работи - войната започна и свърши, Нийл Армстронг стъпи на Луната, около Земята се движат всякакви идиотски космически кораби и с джиесема си звъня по целия свят. Имам си идея - някой да направи документален филм, който да се казва 35-те смърти на Джоко Росич. Горе-долу толкова пъти съм умирал в своите филми от 1964-та до днес. Искам някой да ги подреди хронологично, да ги заснеме отново и глас зад кадър да обяснява събитията, които са ставали по това време. Ще е фамозно!
- Кое е най-фамозното нещо за теб?
- Утрешният ден - нов и непреживян, той ти носи следващото удоволствие.
- Чувстваш ли се още като хлапак?
- Никога не съм спирал, но вече не правя дивотии. Човек ги върши дотогава, докато може да избяга. А аз вече не мога да бягам (смее се).
- С приятелите разказвате ли си мръсни вицове?
- Скоро ми казаха един страхотен, нищо че не е мръсен: Стоят блондинка и брюнетка на покрива на висок блок и решават, че им е писнало да живеят. Скачат едновременно, брюнетката пада на тротоара и се размазва, а блондинката - блондинката просто се изгубила по пътя.
- Да й викнем наздраве - с какво ще напълним чашата?
- (смее се) С водка и разредител! Минах през тежка операция преди много години и тогава лекарят ме помоли: "Разреждай всичко с вода". В началото беше отвратително, но после така свикнах, че сега не мога да пия чисто. По това време в Бойковец винаги казвах: „Оставете ми място за вода", а те разправяха: „Абе, ти какъв мъж си, бе!" Ми къв мъж съм - ела ги виж днес - половината село пие ракията си като мен.
- С какви хора обичаш да сядаш на маса?
- Обичам хора, които (натъртва) умеят да бъдат добри приятели, защото това е особена философия и изкуство. На останалите им седи като пришито, колкото и да се напъват.
- Коя е най-вкусната манджа?
- Агнешката главичка - вчера даже си сготвих една и бях толкова щастлив.
- Какво би си поръчал като за последно?
- Някоя хубава песен - "Йовано Йованке", "Кони привередливье" на Владимир Висоцки или "Go Down Moses" на Луис Армстронг. Те ми бъркат право в душата.
ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ТИ ПАМЕТ! ЗНАЙ ЧЕ, ЩОМ ИСКАМЕ ДА ПОКАЖЕМ НА ДЕЦАТА СИ КАКВО Е ИСТИНСКИ АРТИСТ ЩЕ ИМ ПУСКАМЕ ТОВИТЕ ФИЛМИ! И НЯМА ДА ЗАБРАВИМ ПРЕКРАСНИЯТ ТИ ГЛАС!
2. най-романтичната душа в този блог-реди стихо-картини ред след ред:D
3. поетичната душа :D
4. стихове които са толкова хубави
5. една ябълка с поетичен дух:D
6. страхотен човек с вълнуващи и полезни постинги
7. фън шуй гуру
8. готини съвети....фън шуй и нещо повече
9. вселенски неща, фън шуй и още и още!
10. за камъните и техните свойства
11. Любим линк
12. умния мъж с интересните статии....:)