Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. stela50
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. stela50
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
16.09.2013 12:02 -
Време за обичане - тъжна и поучителна история, изпълнена с надежда в стихове:)
Автор: romanticgirl25
Категория: Поезия
Прочетен: 4520 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.05.2014 02:20
Прочетен: 4520 Коментари: 0 Гласове:
9
Последна промяна: 12.05.2014 02:20
ВРЕМЕ ЗА ОБИЧАНЕ
Пролет е. И птиците пак свиват си гнезда.
И отново в къщи пусто е и съм сама,
чакаща да дойде и моето време за обичане.
А надеждата за вярна обич в мене още жива е.
Лято иде със чайки сивокрили. В тъмната алея
под дърветата млади двойки се целуват.
Зървам ги и дъха ми морскосин се спира
а моята опърпаната душа със сълзи-кръв жалее.
Есента приижда. Дървото срещу стаята ми пожълтява,
то дава знак, че времето припряно припка пак,
капани и уловки на жадуващата за любов жена да прави.
А тъй оголена като дърветата и тъжна съм сега.
Зимата нахлу и сняг заваля.
Студен ветрец вече тялото и мисълта смразява,
лоши, негативни мисли в крехката душица ми навява.
Но надеждата да намеря моят пристан във живота си остава!
Страхът от самота на 30-сет ме сграбчва за яката
и да искам да заплача няма как,
сълзите ми на кристали пак ще станат.
Виновна съм сама за всичко,
че заживях по собствено желание изолирана в Антарктика,
където няма никой да ме наранява,
но и капчица любов и нежност там не съществуват
и достъпа за други хора сама си забраних!
И не е толкоз късно още-
ковчега на сърцето разковавам
и политам с крилете вярни-моите мечти.
Във милия си дом се озовавам
и какво заварих там да не знаеш по-добре!
Души преплетени за ръце се водят,
15-сет годишни в грешни мисли тръпнат и изгарят.
От любовта и помен няма,
за сексуалният аспект те само си мечтаят.
За мен ли само няма светлина в тунела?
Сърцето ми за топла ласка е закопняло.
Ще хвана първият край мен преминал,
но ще има ли в сърцето му към мен любовните искри?
А може още година - време да изпрося,
да се намерим с чаканият дълго мъж
но хора, моля ви не грешете като мен,
задръжте бързо от зародиш любовта!
И може би съм просто повече страхлива,
че той ще бъде като първият - наглец,
ча ще прави жалки опити да ме обича.
Но нивга вече няма идеал в мъжа да търся,
а само да е със добро сърце и в душата си - ЧОВЕК!
Пролет е. И птиците пак свиват си гнезда.
И отново в къщи пусто е и съм сама,
чакаща да дойде и моето време за обичане.
А надеждата за вярна обич в мене още жива е.
Лято иде със чайки сивокрили. В тъмната алея
под дърветата млади двойки се целуват.
Зървам ги и дъха ми морскосин се спира
а моята опърпаната душа със сълзи-кръв жалее.
Есента приижда. Дървото срещу стаята ми пожълтява,то дава знак, че времето припряно припка пак,
капани и уловки на жадуващата за любов жена да прави.
А тъй оголена като дърветата и тъжна съм сега.
Зимата нахлу и сняг заваля.
Студен ветрец вече тялото и мисълта смразява,
лоши, негативни мисли в крехката душица ми навява.
Но надеждата да намеря моят пристан във живота си остава!
Страхът от самота на 30-сет ме сграбчва за яката
и да искам да заплача няма как,
сълзите ми на кристали пак ще станат.
Виновна съм сама за всичко,
че заживях по собствено желание изолирана в Антарктика,
където няма никой да ме наранява,
но и капчица любов и нежност там не съществуват
и достъпа за други хора сама си забраних!
И не е толкоз късно още-
ковчега на сърцето разковавам
и политам с крилете вярни-моите мечти.
Във милия си дом се озовавам
и какво заварих там да не знаеш по-добре!
Души преплетени за ръце се водят,
15-сет годишни в грешни мисли тръпнат и изгарят.
От любовта и помен няма,
за сексуалният аспект те само си мечтаят.
За мен ли само няма светлина в тунела?
Сърцето ми за топла ласка е закопняло.
Ще хвана първият край мен преминал,
но ще има ли в сърцето му към мен любовните искри?
А може още година - време да изпрося,
да се намерим с чаканият дълго мъж
но хора, моля ви не грешете като мен,
задръжте бързо от зародиш любовта!
И може би съм просто повече страхлива,
че той ще бъде като първият - наглец,
ча ще прави жалки опити да ме обича.
Но нивга вече няма идеал в мъжа да търся,
а само да е със добро сърце и в душата си - ЧОВЕК!
Тагове:
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 475
Блогрол
1. романтика с хубавите разкази :D
2. най-романтичната душа в този блог-реди стихо-картини ред след ред:D
3. поетичната душа :D
4. стихове които са толкова хубави
5. една ябълка с поетичен дух:D
6. страхотен човек с вълнуващи и полезни постинги
7. фън шуй гуру
8. готини съвети....фън шуй и нещо повече
9. вселенски неща, фън шуй и още и още!
10. за камъните и техните свойства
11. Любим линк
12. умния мъж с интересните статии....:)
2. най-романтичната душа в този блог-реди стихо-картини ред след ред:D
3. поетичната душа :D
4. стихове които са толкова хубави
5. една ябълка с поетичен дух:D
6. страхотен човек с вълнуващи и полезни постинги
7. фън шуй гуру
8. готини съвети....фън шуй и нещо повече
9. вселенски неща, фън шуй и още и още!
10. за камъните и техните свойства
11. Любим линк
12. умния мъж с интересните статии....:)
