Боклук навсякъде прелива ...
мебелите даже успешно скрива!

Всичко се пази: тетрадки, вехти бабини забрадки!
Скъсани пуловери, панталони, даже изветрели стари одеколони!

Ако не изхвърлях по 3 торби, когато майка е на вън, нямаше да дишаме може би.

Какво добро виждаш в тези стари дрехи???

Два пъти съм чистила сама тоз апартамент!!!
Ако още трупаш ще ме оставиш без ръце!

Тези купчини от 20-десет години
вече ми тежат на психиката, мани!

Това е заболяване, това е обсебване!
И все някак с него ще трябва да оцеляваме!

Хора, чистете, всичко в излишък е МАНИЯ!
Лекувайте душите, но не трупайте!

Тази кочина не дава нищо, а само взема!

Връзките ти с близките отслабват
предпочиташ вещите пред децата си!

Ти си токсична, пристрастена, не виждаш ли?
Превръщаш в сметище домът ни!

На психолог ли да те водя? Или някъде да те затворя? Не зная, още със себе си се боря.

Няма измъкване, вече се чудя,
как да се справя, къде да се скрия (когато дойдат гости)?

Край! От тук нататък слагам граници!
Ще трупаш само твоята стая!

Ако продължаваш, аз си отивам!
НЕ МОГА, НЕ ИЗДЪРЖАМ, НЯМА ДА СЕ НЕРВИРАМ!

*Стиха е е посветен на майка ми с много мъка. Много години наред тя ме измъчва като аз винаги подреждам и изхвърлям, а после съм лоша. Това ме измъчва. 

Песента на която съм я писала е Toxic - Britney Spears.