:) моят блог за поезия, мисли и копнежи, романи, и мечти! :: Някога знаех. . . . старо стихче, което искам да сподея с вас!

Някога

Някога...от малка знаех, че ще искам силно да обичам.
Да изпитам любов дълбока и лъчиста.
Някога, в онова процъфтяващо момиче
имаше надежди грандиозни-за любов,очакване копнеж и куп съзряващи мечти-наниз от мъниста.

Ако ме бяха просветили някога че любовта подла е била,
че кара те раздиращи мисли да плетеш в съзнанието,
то никога не бих повярвала във нея и щях да разбера защо сме толкова отчаяни, защо духовно ний пропадаме.

Някога....бях и аз обичана, любена, захранена
със тази сила чудодейна на живота.
Но съдбата оказа се приятелка, откровенна и разбрана,
отвори ми очите в какъв капан себе си сама оплетох.

И ако истинска била е, но е отлетяла като вятъра,
или насила ако е дошла (опитваш се да скриеш самотата),
то винаги във теб ранички болезнено ще да кървят.

Защото мислиш,че сам заблудил си сърцето, за да изпиташ отново капка щастие и трябва то да бъде вечно.
Или защото нараняваш се като духа ти Бога пита,
с молитва в минутите преди заспиване
защо той или тя отиде си? Kакво от тебе още искал е и не намери, но частица от душата ти отне?

Тогава душата ни ще страда, ще се дави гърлото ни във плач,
ще си заключим пак сърцата във непромокаемо ковчеже,
надеждата за обич в себе си ще скрием в охлювената черупка нейде от преди оставена
и ще се превърнем във отшелник рак!

И докато сме още наранени не можем нищо хубаво да чувстваме, не искаме да видим как
тя любовта се е прикрила във най-близкия до нас.
Тогава пак естествено, просто наследствено ще дойде при нас трезвеността.

А ако просто молехме Бог Той да ни напътства,
да лекува раните ни зейнали чак до душата,
то щяхме да забравим лошото и да се излекуваме,
да виждаме положителното, наполовина пълната чаша.

Някога, аз знам...отново той ще ме погледне,
очите му премрежени с удивление ще забележа аз
и като в законите на Мърфи,
всички рани ще изчистя от съзнанието, ще ги намажа с вазелина успокояващ-неговите устни и те ще си зарастнат на мига.

И отново някога с него ще съм онова момиче,
което се бе родило по Божията воля да обича,
да е добра и да бъде истински обичана.
Отново ще съм себе си,
оптимист, откривател на света
и жадуваща и вярваща, че този път ще задържа
тръпката и любовта!